Изминалата седмица в Първо СУ „Св. Седмочисленици” бе под знака на споделената мъдрост от безсмъртния роман на Екзюпери „Малкият принц”. В своеобразен маратон на четенето неколцина ученици, предрешени като Малкия принц, Лисицата, розата и слънцето посетиха класовете от малки до големи и предложиха подбрани откъси от книгата. Ентусиазирани представители на всяка паралелка четоха вдъхновено, а останалите търсеха явните и скритите послания на романа, като извличаха поуки и крилати фрази. Преживяното и „видяното със сърцето” те нарисуваха и подредиха постери с рисунки и послания.

Във връзка с „Национална седмица на четенето-11-15.12.2017“ на гости при шестокласниците беше  Малкият принц от едноименната книга заедно с опитомената си лисица и специалната си роза. След като прочетоха откъси от книгата, споделиха своите впечатления от прочетеното и обсъдиха идеите си, шестокласниците стигнаха до извода, че „същественото е невидимо за очите“, а „най-хубавото се вижда само със сърцето“.  Като най- впечатляващи изречения от книгата те откроиха: ”....Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…"или   "...Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив...."

Определените откъси от книгата бяха прочетени в четирите паралелки на VІІ клас.Избраните от съучениците си деца четоха изразително и въздействащо. Идеята беше посрещната много добре. Във всяка паралелка имаше определен ученик, който да записва избраните цитати, коментари или разсъждения на учениците. В VІІ г клас двама ученици направиха рисунки с подбран цитат от прочетеното. „Ако обичаш едно цвете,което съществува само в един екземпляр сред милиони  и милиони звезди,това стига,за да си щастлив,когато гледаш звездите.”Това е една сред любимите фрази на седмокласниците.

В осмите класове пътуващият принц  предложи откъса за срещата със суетния господин, който живее сам, но непрестанно очаква да мине някой, за да го похвали. „Суетните не чуват нищо освен похвалите” бе фразата, която те откроиха. И още – за вълнуващата среща с кокетното цвете, след която мъдрият малчуган разбира, че трябва да се преценява по делата, а не по думите.

За десетокласниците появата на русокосия принц и опитомената му приятелка беше истинско преживяване. Твърде отдавна те са общували с него в часовете по литература  и сега преоткриха  посланията му.”… тъй като няма трговци на приятели, хората вече нямат приятели” – тази тъжна истина за бездушието в материалния ни свят особено ги впечатли. За други пък вълнуващо се оказа прозрението на лисицата: „И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…” И още една житейски важна истина – приятелството е отговорност. Всеки от нас е отговорен завинаги за своята опитомена роза, лисица, принц…Това е същественото за сърцето!

Учениците от 12. клас си припомниха, че при първата си среща с „Малкият принц” в 6-ти клас са били впечатлени от боата, погълнала слон, баобабите, многобройните залези и пътуването на героя сред звездите. Сега, 6 години по-късно, пораснали и опознали по-добре света и хората, зрелостниците споделят, че много по-важни за тях са посланията на книгата – колко трудно и прекрасно е да „опитомяваш” някого и да бъдеш единствен за него в света; че оставиш ли се да те опитомят, може да поплачеш; че „ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за своята роза…” С горчивина учениците отбелязаха, че все по-актуално звучат думите на лисицата: „Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш. Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели”.

Да, някои от посланията се повтарят, защото са естествени и чувствителни сетивата на мнозина от младите хора.Какво по-прекрасно от това! Чрез този маратон на четенето те не просто си припомниха любимо четиво, а  за пореден път разкриха тайните на смисленото човешко живеене, дадоха храна на душите си и със сигурност станаха по-богати.