Да бъдат благословени нашите праотци, горели с родолюбивия огън на познанието, дръзнали в робските години да имат едно от най-хубавите училища по онова време! Училищният звънец в града ни звъни далеч преди 1846 г. За това църковната кондика е точна: "На Радювото време в лету 1826 давами на даскал Радил гроша 250”.

Когато през 1846г. идва даскал Парашкева Константинов започва да се работи по този модел. Нововъведението е засвидетелствано в "Цариградски вестник” от 13.02.1846г. с думите: "Този град- ярко прочут по панаира…преди няколко дни беше оскуден от много добри неща и най-много от училище прилика на един град.”

Почти 10 години след откриването на Габровското светско училище, в бр. 39 на същия вестник, гражданите известяват за новата духовна победа: "Тъй съградихме в 1846 лето по единодружний способ училище и получихме двуязичен учител Парашкева и въведе първо учениците по ноемврия… През августа направи изпитвания и ся зачуди всякой на добрия ред и на науките, защото до него време не бяхме видели…”

В архива на училищните епитропи е отбелязана датата 8.X.1846г. – това е времето, когато се отваря за първи път новото взаимно училище.

Училищната сграда на този тип училище се намирала в двора на църквата и била построена две години по-късно, т.е. през 1848 година. След построяването на класното училище, сградата била отстъпена на девическото училище.

Първият публичен изпит на учениците от взаимното училище е направен (според проф. Ст. Великов ) през 1848 г. от Парашкева Константинов. В споменатия по-горе бр. 39 от 13.II.1849 г. на "Цариградски вестник” е отбелязан годишният изпит.

През 1851 г. взаимен учител е Ст. И. Касапски, родом от Лясковец.

Значителен принос има дошлият през 1852 година Спиридон Петров Грамадов . На 7.05.1852 година по време на панаира, той закупува учебници за нуждите на учениците - 20 учебника по география, 10 по история, няколко граматики. Общината пък закупува взаимноучителни таблици, печатани в Румъния. С думите: "За школито масраф” са записани разходите за мастило, тебешир и други.

Търговищенци цанили през 1856 г. за свой учител и Янко Дивитаков, който работи заедно със Спиридон Грамадов. Двамата имат твърде големи заслуги за развитието на образованието в града по това време. С изключителната си ерудираност се отличава Грамадов.

Учителите работели с три класа по предметната система. На 24.06.1860 г. се съобщава за проведен годишен изпит и за показани добри резултати по география, история, граматика, аритметика.

На 13.07.1860 година, по инициатива на Сп. Грамадов и Янко Дивитаков, се взема решение за построяване на нова сграда. За да се наберат средства се открива подписка, като първите 500 гроша дават двамата по-горе споменати учители. Според проф. Ст. Великов те дават и името на училището – "Свети Седмочисленици”.

В открита подписка се посочва и основната цел: "… за вечно възпоминание и за повод и пример на потомствата – х.Илия х.Марков – 1500 гроша, хаджи Никифор и Стефан – 1500 гроша, х.Марку х.Велчев – 1500 гроша " , това са първите и големи дарители на новото школо.

Избират, както подобава, не само мястото за строежа, но и най-добрите майстори. Уста Генчо, градил къщата на х.Ангел, гради и новото школо.

Избират и нов учител – Петко Р.Славейков. Поканата не е случайна.Търговищката общественост иска добри учители за своите деца. За това дават на Славейков и най-високата заплата, получавана от учител преди Освобождението.

За голямото дело Сп. Грамадов изпраща дописка до в-к” България” в бр. 43 от 1863 год., а Славейков във в-к "Гайда” със следните думи :”Прави се едно училище на името на Св.Седмочисленици, здание каквото във всичката България второ няма, учуди ни наистина ревността и щедростта на тукашните жители”.

За да бъде здрава сградата откъм реката набиват пилони. На западната стена откъм двора пък е зазидана каменна плоча с елипсовиден надпис, свидетелстващ за родолюбие, щедрост и признателност:” Въздвигнато с честолюбивото изждивение на ескиджумайските граждани и посветено в памет на Св. Седмочисленици-български просветители. 1863”.

Дядо Славейков е строител- архитект, главен учител, общественик и журналист. В училището, което се води главно ( тъй като в града съществуват вече четири), има изключителен ред. Въведена е учебна програма. Преподават се български език, гръцки език, турски език, аритметика, история, география.

Тъй като учителите се подбират много старателно през учебната 1863/ 64 г. работи и Георги Живков- възрожденски учител, а след Освобождението министър на Просвещението и регент, заедно със Стефан Стамболов.

Жителите на Ески Джумая са жадни за знания и култура. Според едно изследване на н. у. Симеон Донев ( бивш директор на I СОУ) в периода от 1845 до 1877 год. са доставени или абонирани 38 заглавия на книги и вестници. През 1865 г. в 84 екземпляра е доставена " Пълна математика и физическа география” от Сп. Грамадов. Учебниците са използвани в класното училище. Сава Геренов пък съставя " Лесна метода за първоначалните ученици” ( 1872 г.). Едно голямо име за търговищкото просветно дело е Михаил Радославов- даскал Матю. През 1872 г. учителства учителят Ст. Робов( Робовски)

Училището многократно, съобразно конюнктурата на времето е променяло своето име както следва:

      1907 – 1915 г. Смесена прогимназия и смесена гимназия "Свети Седмочисленици”

      1916 – 1928 г. Общинска начална гимназия

      1928 – 1938 г. Общинска непълна смесена гимназия

      1939 – 1946 г. Пълна смесена гимназия "Свети Седмочисленици”

      От 1947 г. името на училището е променено на Средно смесено "Георги Димитров”

      През 1958 г. към училището се присъединява и училище "Лиляна Димитрова”

      От 11.10.1959 г. до 1970 г. носи името Политехническа гимназия "Георги Димитров”

      От 1970 г. до 1980 г. – Първо единно средно политехническо училище "Георги Димитров”.

Името "Свети Седмочисленици” бе възстановено през месец май 1992 г. което носи и до днес.

Училището е носител на орден "Кирил и Методий” І и ІІ степен.

      НЯКОИ ИЗВЕСТНИ ВЪЗПИТАНИЦИ:

Акад. Титко Черноколев, акад. Христо Христов, проф.Любен Герасимов, проф. Михаил Бъчваров, проф.Жечо Ганев,проф. Стефан Великов, проф. Ганчо Папуров, проф. Минчо Савов, проф. Славчо Славов. Писателите – Петър Стъпов, Николай Зидаров, Петя Цолова. Актьорите – Стилиян Анастасов, Климент Денчев