 Да бъдат благословени нашите праотци, горели с родолюбивия
огън на познанието, дръзнали в робските години да имат едно от най-хубавите
училища по онова време! Училищният звънец в града ни звъни далеч преди 1846 г.
За това църковната кондика е точна: "На Радювото време в лету 1826 давами на
даскал Радил гроша 250”.
Когато през 1846г. идва даскал Парашкева
Константинов започва да се работи по този модел. Нововъведението е
засвидетелствано в "Цариградски вестник” от 13.02.1846г. с думите: "Този град-
ярко прочут по панаира…преди няколко дни беше оскуден от много добри неща и
най-много от училище прилика на един град.”
Почти 10 години
след откриването на Габровското светско училище, в бр. 39 на същия вестник,
гражданите известяват за новата духовна победа: "Тъй съградихме в 1846 лето по
единодружний способ училище и получихме двуязичен учител Парашкева и въведе
първо учениците по ноемврия… През августа направи изпитвания и ся зачуди всякой
на добрия ред и на науките, защото до него време не бяхме видели…”
В архива на
училищните епитропи е отбелязана датата 8.X.1846г. – това е времето, когато се
отваря за първи път новото взаимно училище.
Училищната
сграда на този тип училище се намирала в двора на църквата и била построена две
години по-късно, т.е. през 1848 година. След построяването на класното училище,
сградата била отстъпена на девическото училище.
Първият публичен
изпит на учениците от взаимното училище е направен (според проф. Ст. Великов )
през 1848 г. от Парашкева Константинов. В споменатия по-горе бр. 39 от
13.II.1849 г. на "Цариградски вестник” е отбелязан годишният изпит.
През 1851 г.
взаимен учител е Ст. И. Касапски, родом от Лясковец.
Значителен
принос има дошлият през 1852 година Спиридон Петров Грамадов . На 7.05.1852
година по време на панаира, той закупува учебници за нуждите на учениците - 20
учебника по география, 10 по история, няколко граматики. Общината пък закупува
взаимноучителни таблици, печатани в Румъния. С думите: "За школито масраф” са записани
разходите за мастило, тебешир и други. Търговищенци
цанили през 1856 г. за свой учител и Янко Дивитаков, който работи заедно със
Спиридон Грамадов. Двамата имат твърде големи заслуги за развитието на
образованието в града по това време. С изключителната си ерудираност се
отличава Грамадов.
Учителите
работели с три класа по предметната система. На 24.06.1860 г. се съобщава за
проведен годишен изпит и за показани добри резултати по география, история,
граматика, аритметика.
На
13.07.1860 година, по инициатива на Сп. Грамадов и Янко Дивитаков, се взема
решение за построяване на нова сграда. За да се наберат средства се открива
подписка, като първите 500 гроша дават двамата по-горе споменати учители.
Според проф. Ст. Великов те дават и името на училището – "Свети
Седмочисленици”.
В открита
подписка се посочва и основната цел: "… за вечно възпоминание и за повод и
пример на потомствата – х.Илия х.Марков – 1500 гроша, хаджи Никифор и Стефан –
1500 гроша, х.Марку х.Велчев – 1500 гроша " , това са първите и големи дарители
на новото школо. Избират, както
подобава, не само мястото за строежа, но и най-добрите майстори. Уста Генчо,
градил къщата на х.Ангел, гради и новото школо.
Избират и нов
учител – Петко Р.Славейков. Поканата не е случайна.Търговищката общественост
иска добри учители за своите деца. За това дават на Славейков и най-високата
заплата, получавана от учител преди Освобождението.
За
голямото дело Сп. Грамадов изпраща дописка до в-к” България” в бр. 43 от 1863
год., а Славейков във в-к "Гайда” със следните думи :”Прави се едно училище на
името на Св.Седмочисленици, здание каквото във всичката България второ няма,
учуди ни наистина ревността и щедростта на тукашните жители”.
За да бъде здрава
сградата откъм реката набиват пилони. На западната стена откъм двора пък е
зазидана каменна плоча с елипсовиден надпис, свидетелстващ за родолюбие,
щедрост и признателност:” Въздвигнато с честолюбивото изждивение на
ескиджумайските граждани и посветено в памет на Св. Седмочисленици-български
просветители. 1863”.
Дядо
Славейков е строител- архитект, главен учител, общественик и журналист. В
училището, което се води главно ( тъй като в града съществуват вече четири),
има изключителен ред. Въведена е учебна програма. Преподават се български език,
гръцки език, турски език, аритметика, история, география.
Тъй като
учителите се подбират много старателно през учебната 1863/ 64 г. работи и
Георги Живков- възрожденски учител, а след Освобождението министър на
Просвещението и регент, заедно със Стефан Стамболов.
 Жителите на Ески
Джумая са жадни за знания и култура. Според едно изследване на н. у. Симеон
Донев ( бивш директор на I СОУ) в периода от 1845 до 1877 год. са доставени или
абонирани 38 заглавия на книги и вестници. През 1865 г. в 84 екземпляра е
доставена " Пълна математика и физическа география” от Сп. Грамадов. Учебниците
са използвани в класното училище. Сава Геренов пък съставя " Лесна метода за
първоначалните ученици” ( 1872 г.). Едно голямо име за търговищкото просветно
дело е Михаил Радославов- даскал Матю. През 1872 г. учителства учителят Ст.
Робов( Робовски)
Училището многократно, съобразно
конюнктурата на времето е променяло своето име както следва:
1907 – 1915 г.
Смесена прогимназия и смесена гимназия "Свети Седмочисленици”
1916 – 1928 г.
Общинска начална гимназия
1928 – 1938 г.
Общинска непълна смесена гимназия
1939 – 1946 г.
Пълна смесена гимназия "Свети Седмочисленици”
От 1947 г. името
на училището е променено на Средно смесено "Георги Димитров”
През 1958 г. към
училището се присъединява и училище "Лиляна Димитрова”
От 11.10.1959 г.
до 1970 г. носи името Политехническа гимназия "Георги Димитров”
От 1970 г. до
1980 г. – Първо единно средно политехническо училище "Георги Димитров”. Името "Свети
Седмочисленици” бе възстановено през месец май 1992 г. което носи и до днес.
Училището е
носител на орден "Кирил и Методий” І и ІІ степен.
НЯКОИ ИЗВЕСТНИ
ВЪЗПИТАНИЦИ:
Акад. Титко Черноколев, акад. Христо Христов, проф.Любен
Герасимов, проф. Михаил Бъчваров, проф.Жечо Ганев,проф. Стефан Великов, проф.
Ганчо Папуров, проф. Минчо Савов, проф. Славчо Славов. Писателите – Петър
Стъпов, Николай Зидаров, Петя Цолова. Актьорите – Стилиян Анастасов, Климент
Денчев
| 
