Броени дни след началото на новата учебна година група ученици и учители от Първа гимназия взеха участие в петата по ред и стартова за втората година от международното партньорство работна среща по проекта „Твоята Европа: демократично създаване и споделяне”. След майската визита в Естония, пътят ни отново ни поведе към Прибалтика, този път – в посока Латвия. Потеглихме с надежда (и обещание от страна на домакините) за мека и пъстроцветна латвийска есен, но северната страна ни посрещна и изпрати с много сиви облаци, непрестатен студен дъжд и почти зимни температури. Въпреки това, не си и помислихме да се оплакваме. Даже напротив, нетипично студеното дори за тези географски ширини време като че ли ни помогна да прозрем хладната и леко меланхолична, но величествена красота на страната и да усетим  контраста с добронамереността и гостоприемството на латвийците. Като резултат, почувствахме емоциите и сетивата си някак омиротворени и балансирани и успяхме в максимална степен да се насладим на краткото си, но запомнящо се латвийско приключение.

А то започна и завърши в столицата Рига – по всеобщото ни мнение, един от най-вълнуващите и прекрасни градове, които някога сме посещавали. Северна столица, омагьосваща с пъстроцветие, подреденост, архитектурно разнообразие, спокойствие и чистота. Град, обгърнал в нежна прегръдка бреговете на река Даугава, устремила се към Балтийско море; прорязан от множество канали и с мостове, извили каменни, метални и бетонни гърбове над водните пътища.

Искаше ни се разходката из стария град на Рига, уникален архитектурен резерват под закрилата на ЮНЕСКО, да не свършва. Тя ни пренесе векове назад във времето, преведе ни през широки каменни площади и тесни извити улички, показа ни сгради-архитектурни шедьоври, подвластни на различни стилове (готика, барок, романски, арт нуво). Този очарователен и уникален микс от стилове превръща улиците на Рига в живописни броеници от пъстроцветни сгради.

За ориентири по време на разходката ни служеха високите кули и бойници на средновековните крепости и заострените църковни куполи, устремени към небосвода. Почувствахме хладната, но освежаваща милувка на вятъра по крайречната алея. Усетихме омайващия аромат на мокра дървесина, идващ от напоените от почти непрестанния дъжд дървени маси на уличните кафенета и ресторанти. А когато, макар и за кратко слънчевите лъчи успявах да пробият тъмните облаци, Рига заблестяваше в нови, по-наситени и още по-главозамайващи цветове и нюанси.

Пътешествието ни продължи към мястото на срещата – югоизточния район Латгалия, известен още като „езерната област” на Латвия. Крайната ни дестинация беше град Резекне и околността му, в която се намира училището-домакин. Пейзажът е равнинен, с преобладаващи брезови и борови гори, сред които сякаш кротко са се сгушили голям брой големи и малки езера. Хълмовете се броят на пръстите на едната река, но за сметка на това, гледката от тях е неповторима: наситенозелени морави, горски масиви или разпръснати групи дървета, кокетни разноцветни дървени къщи и блестящи езера, контрастиращи на фона на околната зеленина, с малки рибарски кейове и привързани към тях лодки.

Град Резекне, подобно на Рим, е разположен на седем хълма, и е кръстопът на важни железопътни линии, водещи към Рига, Москва, Санкт Петербург и Варшава. Градът ни впечатли с чистота, подреденост, благоустроени зелени площи, но преди всичко със загрижеността, с която местната управа полага усилия за благосъстоянието и духовното израстване на гражданите. Разказаха ни, че с финансиране, осигурено чрез спечелени европейски проекти, през последните години са построени голям и модерно оборудван културен център с театрални, кино и концертни зали; център за младежки дейности, предназначен да осмисли свободното време на младите хора; нови паркове. Освен тези постижения на съвременното строителство, имахме възможност още да видим руините на средновековния Латгалийски замък, както и да посетим местни католически и православни храмове.

Значителен процент, почти половината от населението на града, а и на целия район, е с руски произход, което беше добра възможност за нашата група да блесне този път не само с отличен английски, но и руски език.

Училището-домакин на работната среща се намира в Кауната. Това е живописно село, съставено от множество дървени къщи и ферми, разположени сред гората и по бреговете на близките езера. Изненадахме се от това, че никъде не видяхме огради край домовете и дворовете, а само малки цветни, зеленчукови и овощни градини, подредени и стопанисвани с много вкус и любов. Можем единствено със завист да предполагаме, че там посегателството над личната собственост е непознато явление. Всички гости усетиха гостоприемството, искреността, благоразположението и сърдечността на местните.

В рамките на програмата на срещата нашите ученици участваха в уъркшоп на тема „Училищно самоуправление” и представиха презентацията си за дейността на ученически парламент в Първо СОУ. А учителите планираха дейностите през втората година на партньорството.

Следващото предизвикателство за нас е предстоящата през февруари следващата година работна среща в Латина, Италия, където ще участваме в създаването на лого на проекта. Едва няколко дни след края на визитата в Латвия, се родиха и първите ни идеи. А и няма как да е иначе в училище, в което ентусиазмът и креативността са неотменна част от ежедневието.

Боряна Ботева,

координатор на проекта