На 22 декември в Първо СОУ „Свети Седмочисленици” бяха тържествено открити новите кабинети по Български език и литература, носещи имената на Ботев, Вазов и Йовков. Кабинетите бяха ремонтирани, обзаведени и оборудвани със средства от училищния бюджет и от национална програма  „Модернизация на материалната база в училище”.

Окончателното завършване на кабинетите беше като коледен подарък за ученици и учители.

Всеки кабинет има свой собствен облик и представлява едно уникално естетично оформено образователно пространство:

КАБИНЕТ "ХРИСТО БОТЕВ"

Слял в едно поезия и борба, Ботев се е утвърдил като мяра за достойно човешко поведение. Философ по природа, гражданин на света, поетът революционер издига свободата като най-естественото човешко право и висша нравствена категория, а „единството на человеческий род” според   него трябва да твори само добро.

 Кабинетът по БЕЛ, който носи неговото име, приютява горди и достойни наследници на Христо Ботев, които растат свободни и смели в мечтите си, устремени към висшата цел да се реализират като успешни, честни и достойни хора.

 Стигнал до ненадминати естетически висоти, Ботев е цитиран  в специално фоайе в Сорбоната – Париж, в редицата “Великите поети на Европа”и ние се гордеем с това. Безсмъртните му стихове: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…” са наше верую. Ботевият дух пречиства помислите ни и осмисля делата ни.

КАБИНЕТ "ИВАН ВАЗОВ"

          Всяка епоха ражда свои изключителни личности, носещи в себе си целия заряд на времето, в което живеят, но и също така изпреварили това време и надарени с духовна сила, която ги прави лидери.

          Иван Вазов – живял и творил на границата на две епохи, търси измеренията на националните добродетели и определя духовното съдържание на понятието Родина. Родината става вдъхновение, постоянна тема и основен образ в поезията му.  

         Вазов откликва на всичко “българско и родно”, но най-яркото измерение на „родното” е езикът и цитатът от одата “Българският език”  заема централно място в кабинета:

            Език свещен на моите деди,

            език на мъки, стонове вековни,

            език на тая, дето ни роди

            за радост не - за ядове отровни.

        Другият основополагащ образ в българското съзнание, около който се гради светът на родното е образът на майката. В стихотворението “На майка ми” поетът възпява свещения й образ:

            Ти ме роди, но ти ми даде

            и светлото, що в теб блещеше,

            ти и човека в мен създаде-

            ти два пъти ми майка беше!

На България е посвещава всичко: “душа, сърце, любов, зари небесни,/ от теб приети – върнах ти ги в песни.”  Лириката му е олицетворение на сливането на човешкия дух с духа на родината. Не са мнозина тези, които могат достойно да заявят:  

            и аз на своя ред ще си замина,

            трева и мен ще расне над прахът.

            Един ще жали, друг ще ме проклина,

            но мойте песни все ще се четат.

         Човекът изчезва, но неговото дело и име остават - това велико име, което времето не може да заличи от паметта на българите е Иван Вазов...

КАБИНЕТ "ЙОРДАН ЙОВКОВ"

Творчеството на Йовков е едно неспиращо себепознание и разгадаване на Човека. То ни облагородява, смирява и ни носи покой. Светът на Йовков не само ни изразява, но и ни напътства, съди ни и ни опрощава, задава ни морални въпроси. Затова над дъската в кабинет Йовков стои питането: „ Бяла лястовица … Има ли я …” Отстрани броеницата от черни лястовици напомня за мъката в живота, но на стената отзад е Йовковата вяра: „… с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората .” До тези думи грее бялата лястовица на надеждата, доброто и спасението. Дано под нейните разперени криле в новия кабинет Йовков работата, отношенията и емоциите ни да бъдат белязани от мъдростта, човечността и любовта, които озаряват Йовковия свят. За да бъдат учениците ни не само знаещи и можещи хора, но и добри Човеци.

Севдалина Зафирова